От опит знам, че преди бебето да се появи на бял свят виждаме идването му само в розови краски. Дори да имаме някакво съмнение, че ще се справим, отпъждаме го бързо – ние сме големи хора, спокойни, доволни от себе си от живота си, разбира се, че ще се справим чудесно с отглеждането на малкия човек. Убедени сме, че ще сме по-добри от другите родители, че ще даваме на бебето достатъчно внимание, че ще сме търпеливи, нежни и в същото време няма да му позволим да се разглези.
Всички тези заричания са чудесни, но забравяме голяма част от тях, когато новороденото заяви правото си да разполага с нашето време, сън, внимание и всякакъв физически, психически, емоционален и материален ресурс.
Ще ви дам простичък пример.
Заричали сте се, че няма да оставяте бебето да заспива на ръце и да го дондуркате с часове, а ще започнете още от началото да му създавате простичък ритуал за приготвяне за сън и ще го научите да се приспива и успокоява само. Само че детето не е съгласно с вас и го заявява с цялата сила на белите си дробове. И вие си оставете само със заричанията, дондуркате го, люлеете го на ръце, всеки път заспива където му е удобно – на корема на татко, на гърдите на мама, на дивана, на шезлонга, само не и в креватчето.
Мислите си, че го правите заради детето? Защото не искате да плаче и да се мъчи? Всъщност, правите го за себе си. Защото сте изтощени, нервни, главата ви е пълна с памук и искате то да спре да плаче и да заспи, за да можете да си отдъхнете в тишина.
В първите месец-два от съвместното съжителство с новородено трябва да вземете най-важното си решение – дали да правите каквото е добре за детето ви, или да се грижите (макар и често несъзнателно) за собственото си удобство.
Когато детето ви има колики, сменяте капки след капки и търсите тези, които ще му помогнат да не се мъчи. Това е чудесно, но децата, които се повлияват от някой от продуктите против колики са много малко.
Приемете, че бебчо трябва да мине през този период и се опитайте да го облекчите като го гушкате много, оставяте го да спи по корем върху вас по време на пристъпа, масажирате му коремчето и му свивате внимателно крачетата към тялото.
Нощното хранене ви коства много усилия и ви изтощава, затова още след първия месец решавате да отучите детето от него. Залъгвате го с вода, носите го на ръце, люлеете го и минавате заедно през поредица безсънни нощи, в които то реве от глад. Най-накрая мъничето се примирява, а вие получавате своите 6 – 7 часа непрекъснат сън.
Проблемите в случая са два. Първият е, че детето ви расте много бързо и наистина има нужда от тази храна, това не е каприз. Вторият е, че според психолозите, когато го оставяте да плаче и не откликвате на нуждите и повика му, то губи увереност и по-късно се превръща в несигурен, плах възрастен човек.
Вярно е, че спокойните, усмихнати родители са най-доброто нещо, което може да се случи на едно бебе. Но малките жертви ще ви помогнат да отгледате щастливо, здраво, уверено в себе си дете. А вие, сигурна съм, искате точно това.