Реших да споделя как премахнах пелените на Марк, за да мотивирам повече майки към ранното приучване на гърне и за покажа, че това е възможно дори и при дете, което не говори.
Често чета из интернет колко трудно и безмислено е да научиш дете под две години да ползва гърне. Но повярвайте ми, всичко е възможно, стига да имате желание и търпение!
Как започна всичко… Естествена бебешка хигиена.
Както повечето от вас знаят, Марк е моето трето дете и с него, разбира се нещата се случват много по-лесно, предвид моите знания и умения покрай отглеждането на децата, работата ми с родители и т.н. С естествената бебешка хигиена стартирахме веднага след като се върнахме от болницата. Това беше 15 дни след раждането на Марк, той беше в неонатология през този период. Както и очаквах, в момента, в който го съблякох голичък над мивката в любимата поза със свити към коремчето крачета, той се изходи. Тук искам да споделя, че правех това при всеки удобен момент – смяна на пелени, след сън, преди сън, преди къпане. Аз не съм от майките, които хващат всяко изхождане на детето не защото нямам желание, а ангажиментите ми трудно го позволяват, но това е друга тема. Продължителността на подканянето, изчакването винаги е била няколко минути. В началото децата са доста спокойни, не се движат и това много улеснява процеса. Освен ЕБХ, често оставях и Марк без пелени, голичък, за да се търкаля по спалнята. По този начин той опознаваше тялото си, а аз се ориентирах колко често пишка (всички легла у нас са с протектори ; )
Многократни пелени.
Разказвам ви всички неща, които съм практикувала, защото те са изключително свързани и със сигурност са оказали влияние върху приучването към гърне. За мен беше много важно Марк да използва многократни пелени, защото исках той да усеща, че е мокър и от това да му е дискомфортно! Като цяло съм фен на многократните пелени и на това, че до кожата на бебето се е докосва само естествена материя. Никога не съм ползвала кремчета против подсичане, дори и с първите две деца, както и мокри кърпи у дома. За мен е важно честото почистване на седалището да е с вода и измивен препарат, ако се налага. Пелените, които ползвах за Марк бяха различни видове – всичко в едно основно и няколко бройки тип джоб. В началото започнах с пелените, които ми даде моя приятелка – най-малкият размер от 0 до 3 месеца, но те често протичаха. След като смених пелените с по-голям размер, нещата си дойдоха на мястото и Марк беше сух и щастлив! Случвало се е да ползвам и еднократни пелени – когато пътуваме или нямам чисти пелени под ръка, от време на време през нощта, докато намеря с каква комбинация той остава сух през нощта. След 2 месец не сменях пелените през нощта и беше важно те да издържат достатъчно дълго време.
Режим на изхождане.
След 2-3 месец Марк сам си направи режим за ходенето по-голяма нужда. Случваше се всяка сутрин след сън и това много ме улесняваше, защото го правеше само по веднъж на ден и то по-едно и също време. След това само пишкаше.
Ранно приучване към гърне.
Започнах да пробвам да слагам на гърне Марк около 7-ми месец, защото тогава той сядаше стабилно сам. За съжаление не беше много очарован от идеята, защото беше открил пълзенето и във всеки удобен момент се измъкваше. Първоначалните ми опити с гърнето бяха неуспешни, но това не промени ежедневните ни навици с ЕБХ. Аз продължавах да му предлагам над мивката или тоалетната и там нещата се случваха бързо и лесно. В момента, в който не искаше да си свие крачетата, аз мигом реагирах с любима песничка пред огледалото или му връчвах нещо от моето обкражение в ръцете и той веднага се справяше.
Около 1-вата година
Разбира се, като всяко дете и Марк има своите върхове и спадове. Около 1-вата година той започна да протестира на ЕБХ. Това не беше нещо неочаквано за мен, тъй като бях минавала през тези периоди и с другите ми две деца и знаех, че и това ще мине и се надявах да е бързо. Това е педиода, в който той доста често вършеше нещата в пелените – нещо, което преди това се случваше изключително рядко. Предлагах поне по няколко пъти на ден и понякога нещата се случваха, друг път не. Никога не съм реагирала негативно на това, че той не е свършил нещо или че пелените са пълни.
Около 1.3 години
В този период започнах да слагам Марк на гърне много по-чесно. В началото само сядаше на него, докато си играе с нещо. След това от време на време пишкаше в него, но никога не го е възприемал като играчка – да си го разнася из стаята или да си го слага на главата. За него това си беше нещото, в което върши работа. Знаех, че приучването на гърне предстои, но някак все не ми се струваше готов. Неговото двигателно развитие беше водещо, искаше да се катери, скача, играе и знаех, че ако стана по-настоятелна, вероятно ще получа обратния ефект- ще му омръзне и няма да иска да седне пак.
Същинското приучване на 1.7 години
Както вече ви споменах, Марк от самото начало знаеше, че тези неща се правят извън пелените, така че основното му беше ясно, но той трябваше да свикне с приучването към гърне и честото подканяне. Пробвах да му разказвам истории, да четем книжки, но при него има леко изоставане с няколко месеца в сензориката и говора и почти не проявяваше интерес към книжките и историите. Така, че като реших да му махам пелените, се запасих с 15 чифта памучни гащички и един ден просто ги свалих. Не само вкъщи, но и за сън, за разходка. Слагах го на гърне/тоалетна през около 30мин. Първите дни имаше около 4-5 изпускания, но след това намаляха на 2-3. Интересното е, че на него му беше приятно да сяда на гърнето. След като седне, за секунди скача и е много щастлив, че е свършил работа! Предвид, че по никакъв начин не казваше или показваше, че му се ходи по-нужда очаквах, че процеса ще се проточи. Но още след първата седмица броя изпускания бяха намаляли на 2, а следващата седмица дори имаше дни без изпускания.
Минаха два месеца откакто Марк е без пелени. През това време той се научи да пишка в гърнето, на тоалетната с детска дъска и дори на тревата навън. Разбира се има дни, в които се изпуска по-веднъж, но това е нормално за неговата възраст. Например, когато се заиграе с нещо или е пил повече течности. Има и моменти, в които не иска да седне на гърнето, а знам че му е време да пишка. Тогава реагирам мигновенно с любимото „хайде да тичаме към банята“ и двамата тичаме в галоп натам и Марк сяда на тоалетната, а ако и това не действа, го издържам над тоалетната. За тези два месеца той започна да стиска много по-дълго, понякога и по време на цялата разходка навън или докато се къпе във ваната, в басейна. Има моменти, в които изпуска по няколко капчици в бельото, но след като го видя и го заведа до гърнето, се изпишква там.
За мен това, че ще си намокри дрехите или чаршафите никога не е било проблем. Преобличам и винаги нося допълнителни дрехи със себе си. У дома сме на ламиниран паркет, през първата седмица наблизо имаше кофа с моп и препарат, с който почиствах. За основно почистване ползвам парочистачка, така че нямам притеснение за дезинфекцията на помещенията. Често почиствам с препарат и гърнето, и дъските за тоалетна, които Марк ползва.
Не пиша тази история, за да сравнявате вашето дете с моето – това е абсолютно безмислено! Всяко дете си има негово индивидуално развитие и е най-добре да се ръководите от неговите нужди и желания, но все пак имайте предвид, че не е невъзможно да махнете пелените на децата преди 2-рата година и това, че детето ви не ви казва, не значи че мисията ви е провалена.
Често ми пишат майки, които са пробвали за премахнат пелените за 2-3 дни, но за това време трудно ще се ориентирате в ситуацията. Няма как да очаквате, че децата ще свикнат с това за 2-3 дни, предвид че повече от година са били с пелени и за тях те са част ежедневието им.
От сърце ви пожелавам търпение и желание да се справите с всяко предизвикателство около приучването към гърне!
И запомнете: не всичко е на всяка цена 😉